Яспис - характеристика

Яспис

Характеристика на минерала:
Ясписът е плътна скала от микроскопични кварцови зърна с примеси на железни и манганови окиси. Самото образуване на ясписите е свързано с вулканогенно -седиментните процеси, както и с метаморфизма на песъчливо-глинестите утайки, кварцити и други. Той се отличава с разнообразие на цветови оттенъци. Някои са пейзажни, ивичести и петнисти. Най-често срещани цветове са червеният и зеленият цвят. Химическата му формула е SiO2. Названието му идва от лат. iaspis, от гръцки и персийски иашон или яшп което означава петнист или пламенен. Има и други цветове на този камък като сив, жълт и понякога зелен. Твърдостта му е 7 по скалата на Мос. Плътността му е 2,58 — 2,91 грам на кубичен см. Находища има в Русия, Мексико, Индия, Германия, Чехия, Китай, Египет, САЩ, Франция и Полша. В бижутерията се използва ограничено и по-често в галантерията и декоративните сувенири. В древността ясписът са го смятали за един от най-ценните камъни, от него са приготвяли печати, амулети и ками. Особено се е ценял в Китай слагали са ги на шлемовете, поясите и мечовете. Китайските целители мислели , че очиства вътрешните органи, червеният яспис според тях можел да спира кръвотечение и помагал за женските болести. Зеленият бил полезен за концентрацията на вниманието, в резултат на което човекът можел да си отвори «третото око». В един от храмовете на Тайланд се намира статуя на Буда направена от яспис със зелен цвят и тежащ повече от 5 тона. Дори известният медик Авицена съветвал хората да слагат този камък на корема за да предпазят организма от болки. Препоръчва се да се носи от представителите на зодия Телец и Дева. В източните страни са го считали за символ на красотата, изяществото и богатството. Хипократ пък с него лекувал епилепсия. Християнството мислело, че като се освети в църква този камък придобива магични свойства. А. С. Пушкин носил гривна от зелен яспис като е мислел, че ще му помогне в любовта. Препоръчва се да се купува на 22 рият ден от фазата на лунният цикъл.
Името му произлиза от гр. iais със значение – изцерявам. В дълбока древност вярвали, че този минерал лекува много болести.В Атон планина например, в манастира Ватопед и до днес се пази чаша от яспис, подарена на монасите от гръцкия император Мануил, за която се вярва, че цери всякакви болести, стига да пиеш от нея.
Много плътна, скритокристална разновидност на халцедона с жълтеникав, червеникав, сивосин или тъмнокафяв цвят. Изпълва, подобно на карнеола, пукнатините и празнините на скалите.
Вярвания: Съхранява личната независимост. Засилва вниманието. Носи вяра и неуморимост пре експериментални работи.
Подпомага точното диагностициране. Гален, един от прочутите лекари на древността, винаги носел пръстен с яспис на ръката си, когато отивал да лекува пациентите си.
Отстранява болката и преумората, както и тягостните тежки мисли. Противодейства на уроки и отрови. Брани притежателя си от зло и зла съдба. Спасява от жажда, хищни зверове, гръм и мълнии. Загърбва мъка и печал.
Носи здраве и сила. Укрепва красноречието, паметта, обонянието и вкуса. Съдейдтва за победа, а също и за леко раждане. Укротява зверовете.
Залог е за храброст и мъжество, за чест и разум. Помага във воинските дела и дарява както с щастие, така и със скромност. Спомага за развитието и укрепването на ума.
Символика и мистични сили на камъка: Ясписа е камък на изненадите. Носи се като универсален амулет за защита, здраве и късмет. Червеният яспис е камък на Любовта. Той я пази и стимулира. Пъстрия яспис е свързан с духовното възпитание на децата. Синия дава дарба за предвиждане.
Препоръчва се при умора, стрес, магнитни бури. Помага при проблеми с храносмилателния тракт, включително и при жлъчни и чернодробни заболявания. Червеният яспис е подходящ при сърдечно-съдови заболявания. За общо усилване на организма и при кръвотечение от носа. Жълтият и оранжевият яспис подобряват зрението и помагат при гинекологични проблеми. Зеления лекува анемия, проблеми с далака, бъбреците и черния дроб. Стабилизира артериалното налягане, успокоява, намалява главоболието.

Таг: Яспис, гердан от яспис, висулка от яспис, гривна от яспис, пръстен от яспис, обици от яспис

Чароит - характеристика

Чароит

Характеристика на минерала:
Не са толкова често срещани минералите с виолетов цвят. А чароитът е една вълшебно видение от преливащи тъмно- до светлолюлякови нюанси и напълно заслужава определението, с което е наречен. Красива и необикновена е историята на неговото откриване и пътят му към върховете на ювелирното и декоративното изкуство. Независимо от някои несъответствия в разказаното от различни автори, написаното досега е увлекателно и интересно. Не би могло всичко това да се вмести в една страница на вестника, но да се надяваме, че ще се намери подходящ начин за описание. Заслужава си, защото колкото и да не обичам думата уникален (заради злоупотребата с нея), чароитът е наистина такъв минерал. И ще бъде такъв поне дотогава, докато бъде намерено второ находище някъде в света. А първото и единствено е далече в сибирската тайга, сгушено сред нежната сибирска лиственица и величествени кедри. Намерено е в Мурунския масив, на едно девствено, труднодостъпно и недокосвано допреди години място, на границите на Южна Якутия, Иркутска и Читинска област. Находището е познато като Мурунското или Люляковият камък. Минералът е образуван при много специфични геоложки условия и това е една от причините за рядкото му намиране. Наречен е на река Чара (означава плитчина на езика на евенките), но името чароит (а не само чараит) подсказва и възможност за влияние на прилагателното чаровен. В извършените изследвания в находището досега са открити повече от 40 минерала – между тях редки и нови минерали (канасит, федорит, тинаксит, мурунскит, токкоит, франкаменит, стисиит и др.), а също редкометални, различни сулфидни и платинови минерали, злато, сребро, мед, бисмут. Чароитът заедно с други минерали (най-вече егирин, тинаксит, микроклин, кварц, федорит, карбонати и др.) изграждат скали, наречени чароитити. Много приятно е съчетанието на виолетовия чароит със „слънца” от черен до тъмнозелен егирин. Когато заедно с тях има и тинаксит се появяват много приятни медножълти тонове и особеното своеобразие на скалата изпъква още по-силно
Като непознат допреди 50 години чароитът не следва да е обвит с легенди. Но явно красотата и някои от свойствата му са дали благодатен материал на „лечители”, гадатели и подобни, да сътворят набързо измислици за него. С магическа пръчка той изтрива натрупаната през деня възбуда. А какво ще кажете за това, че той хармонизира брачните отношения? Или това, че е философски камък и е подходящ за медитации. Като енергетичен камък той е талисман за хората, стремящи се към художествено творчество. Ако дълго време гледате чароит, той действа успокоително, а носенето му повишава имунитета и усилва паметта. И какви ли още не невероятни качества и въздействия.
За първи път видях необработен чароит и изделия от него през есента на 1977 г. в каменоделна фабрика в селището Смоленщина, на около 20 км от град Иркутск в Сибир. Той ме завладя с необикновения си цвят, който внушаваше спокойствие и размисли. Изработените от него вази, кутии, кълба, гердани, брошки, медальони, обеци, присъствието му в различни бижута и други ме пренесоха в един пъстър и красив свят. Представете си образците и изделията от люляков чароит, тъмнозелен нефрит и син лазурит от сибирските им находища струпани и подредени в малката в онези години фабрика и ще усетите тяхното очарование. Не може да не попаднете под завладяващото въздействие на примамливото съцветие.
Само след една година чароитът беше утвърден като нов минерален вид за света. Всъщност той е силикатен минерал със сложен състав – с основни компоненти калций, калий, натрий, с участието на флуор и понякога – барий, стронций. За цвета може да се допълни, че нюансите се определят от микропримеси от манган (определя виолетовия цвят), желязо и титан. Има копринен блясък. Твърдостта му е 6-7. Влакнестият му строеж предопределя неговата здравина и жилавост. А податливостта му към полиране спомага за пълното разкриване на впечатляващия цветен рисунък.
Интересът към великолепното сибирско чудо се появява още при първите му срещи с хората и расте непрекъснато. Сведенията от последните години показват, че запасите на минерала на повърхността се изчерпват. В тон с устойчивото развитие на областта в Якутия е взето решение за ограничаване на добива до 100 тона на година. Всичко това покачва цената на чароита. Възможности за още добив има, но затова е необходима кариера с много големи инвестиции.
Нека се надяваме, че бъдещето ще донесе нови находища и повече количества. Тогава чароитът ще стане по-достъпен до всички, които искат да имат изделия от него или с мънички късчета да усещат топлината на Природата, скрита в него, да поглъщат с очите си необикновеното цветно великолепие. Кръстен е на реката Charo до която е открит. цветът му е лавандулов, люляк, тъмно виолетово с бели , сиви и черни жилки. Блясъкът му е стъклен с копринено преливане на цветовете. Твърдостта му е 5 — 5,5 по скалата на Мос. Структурата на чароитовата скала е своеобразна ивици от чароит обтичат овални включения от фелдшпат и млечен кварц. Образува дребно иглести, криптокристалинни маси и звездовидни агрегати. Примесите от егирин му осигуряват виолетовият цвят и придават на камъка изключителна красота. Находището му е единствено в Източен Сибир при р. Чара. Има видове от този камък които притежават лилав ефект на котешките очи, а също и видове наречени пейзажни с разновидности с петна от гъсто виолетови и бледозелени цветове с лъчисти черни и златисти звездички. Има поставен лимит за извличането на този камък в размер 100 тона в година с цел защита от изчерпване на запасите му. Затова цената на камъка от година на година расте. За бижутерите този камък е за предпочитане в предвид неговите качества за обработка. От него се правят бижута като пръстени, обици, огърлици и копчета. съществуват над 100 разновидности на камъка, различни по рисунки и цвят. Използват го и за изработка на декоративни предмети като вази, часовници, статуетки и кутии. Благодарение на широката си цветова гама, чароитът често се използва и в мозаечното пано при поставянето на флорентинската мозайка. първата си награда камъкът получава на ІХ Московски международен кино фестивал — земният мир от люляков минерал — наградата получили създателите на филма «Дерсу Узала». Камъкът притежава и целителни свойства. Дългото гледане на камъка действа успокояващо и лекува нервно напрежение. А носенето на този камък повишава имунитета, усилва паметта и сваля напрежението. той прекрасно въздейства на жлъчката, дроба, сърцето и бъбреците. Зодиакално съответства на Везните.
Мистични сили: Чароитът е открит наскоро и за това за него няма древни легенди и вярвания, въпреки това според съвременните руски магове това е камък с много силна енергия и се използва от тях като амулет за хармонизиране с околния свят, за зареждане с космическа енергия и др. Заради цвета си се предполага, че има успокояващ ефект върху нервната система и облекчава главоболие. Според някои литотерапевти камъкът подобрява работата на сърцето, храносмилателната система и жлъчката.
Находища: Чароитът засега е открит само на едно място в Русия. Не е напълно изяснено защо не се среща на други места.

Таг: Чаорит

Цитрин - характеристика

Цитрин

Характеристика на минерала:
Прозрачен от бледо жълт до оранжев. SiO2 Цитринът е жълта по-рядко срещана разновидност на кварца.
Името му идва от френската дума citron – лимон.
Цитринът е скъпоценният камък за 17-ата година от брака.
Цветът му се променя от продължително излагане на слънчева светлина. Трябва да се предпазва от надраскване, удар, силна светлина и висока температура.
Цитринът е един от най-достъпните камъни – този „златен кварц” е траен и е лесен за намиране. Наименуван по френската дума за лимон – citron, цитринът обикновено има лимонен цвят.
Цитринът е разновидност на кварца, срещаща се в жълт, жълто-кафяв, оранжев, оранжево-кафяв и червеникаво-кафяв цвят. Кристалите на цитрина могат да формират заедно с аметиста и опушения кварц камък, който се нарича аметрин и всъщност е двуцветен кварц.
Цитринът има жълти до кафяви нюанси на прозрачен кварц. Слънчев и приветлив, цитринът може да освежи почти всеки бижутериен дизайн, съчетавайки се особено добре с жълтия блясък на излъскано злато. В древни времена цитринът е бил носен като протекция срещу змийска отрова и зли мисли. Въпреки че по-тъмният, оранжев цвят на цитрина, понякога наричан „Мадейра цитрин”, е бил най-цененият цвят, в модерни времена много хора предпочитат ярките лимонени тонове, които се смесват добре с пастелни цветове. Голяма част от цитрина на пазара днес е аметист, преминал топлинна обработка. Естественият цитрин е бледожълт до бледооранжев, много по-светъл от обработения с топлина материал, който е оранжево-кафяв до червеникаво-кафяв и е по-тъмен. Обработваният камък освен това има червен оттенък, за разлика от естествения цитрин. Понякога обаче залежи от аметист в следствие на високи температури се превръщат по естествен път в кафяв цитрин.
Най-много цитрин се добива в Бразилия, но почти целият бразилски материал е топлинно обработен аметист. Други източници са Боливия, някои африкански страни и части от бившия Съветски съюз. Естествен цитрин може да бъде намерен в Урал в Русия, както и във Франция и Мадагаскар. Цитринът може да бъде объркан с по-скъпия оранжево-жълт топаз и понякога се продава като топаз от непочтени търговци на скъпоценни камъни.
Цитринът е приет за камък на месец ноември от Американската национална бижутерска асоциация през 1912 година. Той също така е и планетарен камък на зодиакалния знак Дева и освен това е приет за скъпоценен камък на тринадесетата и седемнадесетата годишнина от брака. Цитринът е представител на кварцовата минерална група и има жълт до златист цвят. Тъмнозлатиста вариация от Мадейра, Испания може да наподобява скъпия имперски топаз.
Цитринът е наричан „камък на мисълта”. Древните култура вярвали, че поставянето на цитрин на челото усилва психичната енергия.
Цитринът още е познат и като „камък на търговците”. Ако работите в областта на търговията и продажбите, просто сложете цитрин в в касата и наблюдавайте какво ще стане.
Цитринът се използва от лечители и за усилване на самочувствието, предпазване от негативна енергия, отваряне на мисълта за нови идеи, избистряне на съзнанието.
Вярва се, че цитринът помага при храносмилането. Благотворен е за ендокринната и храносмилателната система като пречиства и елиминира натрупаните отрови. Смята се, че цитринът притежава силата да успокоява и облекчава стресови състояния и депресии и носи радост и любов на своя притежател. Наименование – “бохемски топаз”, т.е. от областта Бохемия в Чехия. Разновидност на кварца (прозрачна,стъкловидна) с лимоненожълт или златистокафяв цвят, понякога и с кафеникъв оттенък.Оцветяването му напомня топаз, затова често бива продаван за златист топаз.
Мистични сили: Цитринът отстранява емоционалната незащитеност, подобрява климата в отношенията между хората, допринася за ясното и логично изказване на мислите. Стимулира
творческия потенциал, развива интелектуалните възможности. Използва се от магическите практики като амулет за успешно учение, образование, бизнес. Вярва се, че защитава приносителя си от негативни въздействия и отровни животни. В древна Индия камъкът се е използвал при лечение на храносмилателната система, а също и за общо укрепване на тялото. Предполага се, че влияе положително и на мозъчната дейност.
Находища: Бразилия е основният източник на цитрин. Находища има още в Мадагаскар, Испания, Уругвай, Шотландия, САЩ (Калифорния, Колорадо, Северна Каролина, Джорджия, и Невада) и Русия.
Вярвания: Прогонва депресиите, прочиства организма.

Таг: Цитрин, гердан от цитрин, висулка от цитрин, гривна от цитрин, пръстен от цитрин, обици от цитрин

Хематит - характеристика

Хематит

Характеристика на минерала:
Хематитът е минерал с непрозрачен черен или червеникаво-кафяв лъскав с метален блясък, с твърдост от 6,5 по скалата на Мос.
Името му произлиза от гръцки αίμα – кръв. Формулата му е FE2О3-железен оксид.
Съдържанието му е от около 70% желязо. Бавно разтворим в солна киселина.
В природата се срещат няколко разновидности:
- железен блясък
- желязна слюда
- червена стъклена глава
Може да се получи и по изкуствен път. От рудите на хематита добиват чугун.
Египтяните са го използвали за изработка на различни декоративни украшения и предмети.
Дори червената охра са я използвали пещерните хора в рисунките си. Добиват се предимно в Северна Америка, Бразилия, Венецуела и Канада.
Използва се в мъжката бижутерия.
Хематитът се споменава още в съчиненията на Теофраст (315 г. до н. е.).
А в Индия бил амулет за храброст и мъдрост. Този камък зарежда с оптимизъм и воля.
Когато е стрит на прах се използва за пигмент в боите. Индианците са го използвали да си рисуват лицата преди битка, за да ги предпазва.
Камъка има и лечебни свойства, успокоява гнева, помага при заболявания на кръвта, нервни пристъпи и спира кръвотечения.
Голяма част от астролозите смятат, че това е камъка на Овена, но може да се носи и от Рака и Скорпиона.
Смята се също, че това е камъка на фокусниците и алхимиците.
Хематитът е твърд и затова се причислява към бога на войната и планетата Марс.
Говори се, че известността на камъка била през 70-те години на ХХ в., но сега отново е на мода.
Много красиви изделия от хематит се появяват отново. Той е предпочитан материал за бижутерите, които го вграждат в брошки, гердани и други изделия.
Трудно се полира и за да постигнат хубав ефект трябва първо да го шлифоват.
Древните египтяни са го използвали за направата на различни декоративни предмети. Червената охра е бил използван от праисторическите художници в тяхната пещерна живопис.
Трябва да се внимава при покупката на този минерал, защото много прилича на черният ахат, гагата и обсидианта.
Можем да го различим по металическият му блясък.
Ако направим следа върху разбита чаша, то той ще остави червена следа.
През лятото не е препоръчително да носим този камък, защото той се нагрява и може да ни обгори.
За първи път споменава хематита гръцкият учен Теофраст, ученик на Аристотел (“За камъните” , края на IV век пр. н. е.). Теофраст описва хематита като минерал, който е образуван сякаш от съсирена кръв, от което носи името си. Ето защо русите го наричат кровавик.
При полиране хематитът добива силен метален блясък със сивочервен, а понякога със синкав оттенък. Добре полираните топчета хематит, поради черния си цвят и кадифен блясък, отлично имитират скъпите черни перли от високо качество.
Вярвания: Талисман за предпазване от болести и нещастия. Уравновесява кръвното налягане. Действа благотворно при заболявания на кръвоносната система.
Носи здраве. Гарантира победа. Защитава от магии. Предпазва от наранявания.
История на камъка:
Символика и мистични сили на камъка: Камък на маговете. Използва се като много силен амулет. Защитава от агресия, негативни влияния и всякакви тъмни сили. Внася равновесие и хармония в живота. Дава концентрация и опора в трудни моменти. В лечебен план хематита е използван от древни времена при болести на кръвообращението, на далака, черния дроб и бъбреците. Пречиства кръвта и черния дроб. Влияе благотворно на нервната система, потушава нервните изблици. Използван е също и при различни заболявания на половата система: простатит, менструални нарушения и др.
Съхранение и почистване: Хематитът е сравнително мек за това е необходимо да се предпазва от драскотини и силен удар, агресивни химикали, екстремни температури и влажност.
Находища: Северна Америка, Бразилия, Венецуела, Лабрадор и Квебек.

Таг: Хематит

Халцедон - характеристика

Халцедон

Характеристика на минерала: Халцедонът е скъпоценен камък, познат и използван още в древността. Съществува обаче объркване относно това, кой точно камък е назоваван с това име тогава. Камъкът упоменат от Плиний като “chalcedonius”, по името на града в Мала Азия в медните мини около който е добиван, по всяка вероятност е хризокола, тъй като е описан като “менящ цвета си при мърдане, подобно на зелените пера по врата на гълъб или паун”. Също така, названието “carcedonia”, по името на град Картаген, се отнася за добиваният по онова време в Африка гранат. На практика сегашният халцедон съответства на камъка, който е наричан “leucachates” (люкахат) през елинистичната епоха.
С името халцедон в наше време се наричат две неща:
1. В най-широк смисъл – групата на микрокристалинните кварци с представители ахат, хризопраз, вкаменено дърво, хелиотроп, карнеол, оникс, яспис и т.н.
2. В тесен гемологичен смисъл, халцедон се нарича сиво-бяло-синкавата  разновидност на микрокристалинния кварц, понякога определяна и като същински халцедон.Според най-новите изследвания, между 5 и 20 % от масата на халцедона се състои от друга полиморфна форма на кварца, наричана моганит и представляваща също силициев двуокис, но кристализирал в моноклинна кристална решетка.
Халцедонът, наред с карнеола, е предпочитан камък в царствата на Двуречието за изработка на цилиндрични печати, като съществуват запазени екземпляри от около ІІ хилядолетие пр.н.е. По-късно, халцедонът е използван и за изработка на пръстени-печати, но отстъпва по популярност на карнеола във времената на Елинистичната епоха. В древен Рим е използван за изработка на нагръдни украшения, раздавани на отличени войни.Интересът към халцедона като материал за изработка на геми и други украшения се завръща през периода на Възраждането в Италия.Понастоящем халцедонът е един от любимите материали на любителите на обработка на скъпоценни камъни, като е допринесъл изключително много за разпространението на това хоби, основно в САЩ през 50-те години на XX век.Находища на халцедон без промишлено значение има и в България – основно в Кърджалийско. Откриваните там халцедони имат по-скоро колекционерска стойност.Най-високо ценен за бижутерски цели е синкавият халцедон с висока бистрота. Синият оттенък на халцедона може да се дължи на микро-примеси от желязо, титан, манган или мед. Висококачественият естествено син халцедон е рядко срещан и съответно прилично скъп бижутерски материал. Сиво-синкавият халцедон не се свързва с определен месец от годината, но разновидностите на халцедона носещи собствени имена (напр. карнеол, ахат и т.н.)  имат своята връзка към всички месеци от годината с изключение на януари, април и ноември.
Популярните вярвания приписват на халцедона качеството да предпазва от “зли очи”. Изобщо халцедонът е представител на групата камъни-защитници и тези вярвания се разпростират от Азия, през Европа до Северна Америка.
Халцедонтът е минерал, с микрокристали на кварца, което значи, че кварцовите кристали са твърде малки за да се видят с просто око.
Халцедонът има тригонална кристална структура с твърдост 7 по Мос, стъкловидно лустро.
Името на камъка идва от древногръцкият град Халкида в Малаизия, днешен Кадикои-Турция.
Съществуват много разновидности на халцедона, които се различават по цвета и строежа – розовият, оранжево-червен например се нарича карнеол.
Цвета  го придобива от наличието на железен оксид в състава си.
Цветът може да е по-плътен или на бледи ивици.
Най-хубавите камъни се срещат в Индия, други находища има в Бразилия и Уругвай.
По римско време са го използвали за печати-пръстени, защото има способност да не залепва за горещия восък.
Камъкът предпазвал от зло и пречиствал кръвта, предпазвал от болки в кръста и подсилвал страстта.
Други разновидности на халцедона са – Халцедон–кървав камък, познат още като камъка на мъченика.
Той е непрозрачен и зелен с червени и по-рядко с жълти петна.
Червените петна са причинени от железните оксиди и приличат на кървави петна, откъдето е и името му.
Среща се в Индия, но също и в Бразилия, Китай, Австрия и САЩ.
Християните го използвали за гравюри със сцени на разпнати мъченици.
Според легендата камъкът се появил когато капки кръв от разпънатия Христос паднали върху късове яспис намиращи се в основата на кръста.
Друга разновидност на халцедона е синият цвят.
Разнообразието от сини цветове варират от син до синьо с розови и сиви багри.
Някои проявяват двуфлорисцентност която повишава стойността им.
Срещат се в Намибия, а сиво-сините до средно сини се срещат в Калифорния и Невада.
Орегонските се водят като най-скъпите и се наричат „свято синьо”. Помага за гърло.
Друг представител  на халцедона е хризопраз и е най-редкият и ценен от всички други.
Цветът му е полупрозрачен с ябълково зелен цвят и леко восъчно лустро.
Цветът му се е образувал от никеловите наличия в структурата му.
Някой го бъркат с нефрита.
Находищата са в Полша, Чехия, Бразилия, Калифорния, САЩ и Русия.
Използвали са го за бижута и други орнаменти.
Предлага духовна защита и подсилва плодородието.
Друг представител е халцедона – яспис, той е непрозрачен с оттенъци на кафявото, сивото, жълтото и червеното.
Среща се предимно в Индия, Венецуела, САЩ, Русия, Франция и Германия.
Египтяните са го носили като амулет с вид на скарабей, той е бил камъка на войниците и предпазва от ослепяване и суша.
Разновидност на кварца. Силициев двуокис с влакнест строеж.
Вярвания: 
Дарява доброта и обич. Отдалечава старостта. Улрепва тялото. Развива дарбата на красноречието. Избавя от избухвания и гневни пристъпи. Лекува от меланхолия. Носи успех при съдебни процеси.С халцедон в ръка, според легендите, човек може да пътува, където пожелае, без да се бои от опасности по пътя.Халцедонът носи здраве и сила. Пречиства водата. Съдейства за взаимна любов. Привлича към притежателя си симпатията на лица от противоположния пол.Грижите бягат от този камък. А така също заплетеният, неразбираем говор.Собственикът на халцедона става по-оправен и престава да се мотае излишно в работата си.Символика и мистични сили на камъка: Камъкът символизира женското начало, стремежа към Любов, и щастие. Камък за творчество, фантазия, магия. Дарява щастие и красноречие. Спасява притежателя си от изблици на гняв и агресивност. В магическите практики се използва широко най-вече за амулети носещи радост, за съхраняване на мира и щастието в семейството, като амулет за мореплаватели и срещу меланхолия. Камъкът черпи своята енергия от Космоса. Препоръчва да се носи с почивки, тъй като енергията му е много силна.
Препоръчва се при проблеми с очите и слуха. Успокоява нервната система, нормализира сърдечната дейност. Избавя от нервно изтощение, безсъние и кошмари.

Таг: Халцедон, гердан от халцедон, висулка от халцедон, гривна от халцедон, пръстен от халцедон, обици от халцедон

Флуорит - характеристика

Флуорит

Характеристика на минерала: Флуоритa представлява основно калциев дифлуорид и се среща като кубични, по-рядко додекаедрични и октаедрични кристали.Цветът му е разнообразен: безцветен, виолетов, зелен, розов, млечнобял и черен и се променя при нагряване, облъчване с ултравиолетови и рентгенови лъчи и натиск.
Флуорита е един от най-често използваните камъни в магическите практики. В Индия вярват, че това е камъка с най-силна магическа енергия. От него се изработват амулети за защита от негативните влияния на околните, за общ успех в личния живот, използва се за медитация, при гадаене и др. За този камък се твърди, че носи хармония със заобикалящия ни свят, затова се препоръчва ако сте изморени и раздразнителни да си поставите накит от флуорит. Носи късмет в Любовта, помага на притежателя си да се справя с емоциите, предпазва от истерия.
Той е природно лечителен и успокоява ума. Помага при лечението на кожните тъкани и премахва петна по кожата. А също така и при епилепсия, сърдечни проблеми, склероза, ревматични възпаления и болки в главата. Това е камъкът на откривателите и хората които се занимават с наука. Камъкът помага за духовното израстване на човека. Флуорида умее да събира всички видове енергии и да ги отдава на своя притежател, в резултат на това може да предостави на стопанина си, да слуша музиката на сферата или да откликне на пеенето му. Но все пак това може да стане само ако самият камък пожела
Астролозите го препоръчват за знаците Водолей, Близнаци и Стрелци.
Флуоритът е вид минерал с хим. формула CaF2. Твърдостта му е 4 по скалата на Мос. Плътността му е 3,18 грама на куб. см. Цветът му е син, жълт, зелен и е с оттенъци, рядко се среща безцветен, а също така може и да флуоресцира. Той е магматогенен и хидротермален. Температурата му на топене е 1360 градуса. Камъкът е типичен флуоресциращ минерал, при нагряване и облъчване от ултравиолетови лъчи, той фосфоресцира. Под действието на външни фактори като радиация, решетката на кристала може да се промени и да се появят дефекти. Особено много дефекти се появяват, ако в минерала има примеси на уран и тории. Решетката на йонният минерал има колкото положителни толкова и отрицателни заряда. Името му идва от лат. fluor – флуор, течен и това свойство го открива ученият Георг Бауер, който му дава това име. Формата на кристалите е с кубичен, октаедричен или ромбододекаедричен хабитус. Цветът му е придобит от примеси на хлор, желязо, уран и тории, тъмно виолетовите кристали съдържат голямо количество стронции, а зелените съдържат самарии. Находища има в
Турция, Германия, Италия, Норвегия, Гренландия, Великобритания, Канада, САЩ, Русия, България и много други. Използва се в металургията, химическата промишленост, керамиката, оптиката и бижутерията. В древността са го използвали за направата на изделия като вази, различни посуда, ковчежета за бижута и украшения. Той е природно лечителен и успокоява ума. Помага при лечението на кожните тъкани и премахва петна по кожата. А също така и при епилепсия, сърдечни проблеми, склероза, ревматични възпаления и болки в главата. Това е камъкът на откривателите и хората които се занимават с наука. Камъкът помага за духовното израстване на човека. Флуорида умее да събира всички видове енергии и да ги отдава на своя притежател, в резултат на това може да предостави на стопанина си, да слуша музиката на сферата или да откликне на пеенето му. Но все пак това може да стане само ако самият камък пожелае. Препоръчва се за зодиите Водолей, Близнаци и Стрелци. Установено е, че ако се сложим в помещение такъв камък, то той ще очисти стаята от вредни влияния. В Индия е считан за един от мощните магически камъни и се използват топки от този минерал за медитация.
Флуорита е мек минерал (4 по Моос) и за да запази красотата си дълги години трябва да се съхранява внимателно, най-добре в отделна кутия, защото по-твърдите камъни и метали могат да го надраскат. Трябва да се пази от нагряване и продължително излагане на пряка слънчева светлина. Можете да го почистите със студена или хладка вода и мека кърпа.
Символика и мистични сили на камъка: Флуорита е един от най-често използваните камъни в магическите практики. В Индия вярват, че това е камъка с най-силна магическа енергия. От него се изработват амулети за защита от негативните влияния на околните, за общ успех в личния живот, използва се за медитация, при гадаене и др. За този камък се твърди, че носи хармония със заобикалящия ни свят, затова се препоръчва ако сте изморени и раздразнителни да си поставите накит от флуорит. Носи късмет в Любовта, помага на притежателя си да се справя с емоциите, предпазва от истерия.
В лечебен план често се използва при главоболие, за отстраняване на негативните последици от стреса, за нормализиране на съня, облекчаване на безсъние и кошмари. Вярва се, че действа положително на сърдечно-съдовата система и на главния мозък. Използва при общоукрепващ и тонизиращ масаж на лицето и тялото.

Таг: Флуорит, гердан от флуорит

Тюркоаз - характеристика

Тюркоаз

Характеристика на минерала: Тюркоазът е непрозрачен син до зелен минерал с восъчен блясък и обща формула: CuAl6(PO4)4(OH)8•4H2O. Свойствата му варират значително. Често има петънца от пирит и мрежовидни инклузии от лимонит. Срастването му с други вторични медни минерали като хризокола е често явление. Тюркоазът е ценен и много популярен, и се използва от човечеството като декоративен камък от хилядолетия.
Името тюркоаз е получено около XVI век от френски. Макар, че означава “турски” камъкът не се среща в Турция. Тои е внасян в Европа през турски пазарни пътища от венециански търговци.
Тюркоаза се третира по две причини: за подобряване на цвета и за увеличаване на износоустойчивостта му (повишаване на твърдостта и намаляване порьозността).
Омасляването или покриването с тънък восъчен филм прави цвета и блясъка по-добри. Това третиране се приема почти като традиция за тюркоаза. Камъни третирани по този начин обикновено се “запотяват” при повече затопляне или продължително стоене на слънце. С времето повърхността им започва леко да избелява, но омасляването може да се повтори и възстанови.
Стабилизиране: това е по-драстичен метод за третиране на тюркоаз. Според някои е предпочитан защото дава на иначе крехкия тюркоаз много по-голяма устойчивост, но според други е прекалена намеса във вида на камъка. Самото стабилизиране представлява покриване (импрегниране) с различни материали като епоксидна смола, пластмаси (предимно полистирен) и водно стъкло (натриев силикат).
Реконструиран тюркоаз: това вече е най-радикалното третиране на тюркоаз. При него става слепване на твърде малки парчета и прах от тюркоаз за създаване на по-едър камък. Това вече не е естествен камък, защото по всяка вероятност се добавят и различни други вещества като пълнители.
Тюркоаза е един от най-често имитираните камъни. Още древните египтяните са започнали да изработват имитации от глазирана керамика. В днешно време се използват най-разнообразни по-сложни продукти: различни керамики, порцелан, пластмаси, пресовани различни частици и някои по-сложни химически методи като утаяване на алуминиев фосфат и последващото му оцветяване с медни съединения и др.
Но най-често имитациите се правят от естествените камъни хаолит и магнезит, които са много по-разпространени и евтини. Те имат бял цвят, но в бижутерията често се оцветяват. Синьо оцветени те добре имитират тюркоаза, но опитния наблюдател може да ги определи безпроблемно. Тези имитиращи камъни получиха космополитно разпространение, защото се оцветяват много лесно и трайно, достъпни са и на практика това е най-лесния и същевременно качествен метод за имитиране на тюркоаз. Много производители и търговци на тези камъни имат интерес тази имитация да придобие такава масова гражданственост, че да бъде възприемана и от ювелири, и от потребители като натурален тюркоаз. За съжаление успяха. Поголовно в целия свят (и в България по нашите скромни наблюдения) под названието тюркоаз се предлага от търговци, производители и ювелири както на едро, така и на дребно оцветеният хаолит/магнезит някои от търговците вероятно знаят това, но ние вярваме, че повечето просто не знаят. За снимков материал погледнете статията: Най-често срещаните имитации и как да ги разпознавате.
Тюркоазът е чувствителен към различни химикали: разтворители, парфюми и други козметични продукти. Не са подходящи и повечето препарати за почистване на бижута. Продължителното излагане на пряка слънчева светлина ще го дехидратира и ще промени цвета му. Цвета може да се променя и от много от посочените химикали.
Бижута с тюркоаз не бива да се носят при отиване на плаж, а употребата на козметика и парфюмиране да става преди поставянето на бижуто. След употреба камъкът се почиства с мека кърпа и изделието се поставя в отделна торбичка или кутия.
История на камъка: В Древен Египет тюркоаза се използва от времето на Първата династия (3000г. пр.н.е.). Свързван е с богинята Хатор. Египтяните толкова са харесвали този камък, че дори са правили имитации на тюркоаза от глазирана керамика. Това вероятно е първия имитиран камък в човешката история. Естествения камък добивали от Синайския полуостров което находище, а също и това на Персите (на територията на днешен Иран) са най-старите известни. Много от историческите находища са изчерпани и затворени, но някои се експлоатират и до днес. Освен в древен Египет и Персия има сведения за използването му от ацнеките, също в Месопотамия, в Долината на р. Инд, в известна степен в древен Китай. Тюркоаза изглежда е бил непознат в Индия до към XVI век, а в Япония чак до XVIII век. При всички народи, които са познавали тюркоаза се е вярвало, че камъка мени цвета си според здравословното състояние на собственика си и го защитава от неблагоприятни сили.
Въпреки, че е толкова древен камък в Европа тюркоаза навлиза по-късно по пътя на коприната през Турция, но придобива значение като декоративен камък едва след XIV век.
Ацтеките са инкрустирали тюркоаз в различни, обикновено церемониални предмети като маски, щитове и т.н. Някои индиански народи (Пуебло, Навахо и др.) широко използват тюркоаз за магически амулети, висулки и други изделия. В Персия де факто е бил национален камък в продължение на хилядолетия и масово използван за украса на всичко: тюрбани, юзди и всякакви други предмети, както и за украса на сгради (интериор и екстериор). Макар и доста по-късно персийския стил в използването на тюркоаза навлиза и в Индия и се наблюдава във величествени сгради като Тадж Махал.
Тюркоазът и коралите са широко използвани в традиционните бижута от Тибет и Монголия. Днес за запада се изнасят много бижута в традициония тибетски стил, но почти изцяло са от евтини, имитиращи материали където са заменени не само благородните метали (злато и сребро), а също масово се използват пластмасови имитации на тюркоаза и коралите.
В западната култура днес тюркоаза е много популярен камък. Най-вече се използва под формата на кабошони в сребърна бижутерия и в различни стилове.
Тюркоазени мъниста, на възраст 5000 години преди Христа, били открити при археологични разкопки в Ирак.
Тюркоазът е национален камък на Иран. С него в древността украсявали тронове, кинжали, дръжки на саби, конски сбруи, сфери, чаши, както и декоративни предмети. Висшите държавни служители по онова време носели тюркоазени печати, украсени с перли и рубини. По-големите парченца тюркоаз бивали декорирани с вити златни орнаменти, с цел прикриване на несъвършенствата им.
От VII век насам се правят тюркоазени амулети с гравиран върху камъка пасаж от корана или персийска поговорка, с позлатени букви.
Изключително много бил ценен и обичан тюркоазът в Тибет. За Тибет тюркоазът бил същото, каквото нефритът за Китай – приказен, вълшебен талисман.
Древните гърци и римляни изработвали от тюркоаз кабошони за пръстени, висулки и мъниста за огърлици, но той не бил измежду любимите камъни. Популярността му започва да расте в Европа през средновековието (украсявали с него съдове, корици на ръкописи), още повече се увеличава през Ренесанса, а през XVII век “няма човек, който да счита ръката си добре украсена”, ако не носи пръстен с тюркоаз. (Анселм де Боот, личен лекар на императора на свещената римска империя Рудолф, публикувал през 1609 г. книгата “История на скъпоценните и прочие камъни”.) През следващите векове тюркоазът краси както царските корони, така и най-непретенциозните бижута и се превръща в най-популярния камък в Европа. При археологически разкопки са намерени тюркоази в некрополи в Аржентина, Боливия, Чили, Перу, Мексико, Централна Америка и в югозападните щати на САЩ. Инките изкусно инкрустирали тюркоази и правели мъниста и фигурки от този минерал. Ацтеките го ползвали за направата на висулки и ритуални маски. Други индиански племена (зуни, хопи, пуебло и навахо) изработвали великолепни огърлици от тюркоаз , пръстени и педантиви. Апахите го наричали “дуклиж”, за тях той бил талисман при ловуване или бойни действия. Украсявали с него оръжията си (лъкове, пушки) и вярвали, че помага да се улучи целта.
Символика и мистични сили на камъка: Във вярванията на всички народи тюркоаза се смята за много щастлив камък. Вярва се, че камъкът помирява врагове, потушава гнева на притежателя си и възстановява хармонията в семейството. Тюркоаза носи Любов, здраве, щастие и успех. Универсален камък за добро. Камък на висшата духовна борба със злото. На влюбените дарява щастие и съхранява Любовта. Носенето на тюркоаз осигурява просперитет, благоденствие, здраве и дълголетие. Той е духовен лечител, прогонва лошите мисли и кошмарите, помага на човек да се съсредоточи и да си изясни към какви цели да се стреми. Защитава от всякакви неприятности. Привлича погледите, разкрива достойнствата на притежателя си. Пази от болести и вредни влияния на околната среда. Персийска легенда гласи, че ако човек сутрин съзерцава няколко минути тюркоаз, то през деня няма да му се случи нищо лошо. Също така се вярва, че камъкът категорично отказва да помага на лоши, злобни и завистливи хора. В лечебен план се счита, че помага на страдащите от безсъние и умора. Лекува ендокринни заболявания, гърлото, стомаха, черния дроб. Нормализира сърдечния ритъм и подмладява кожата.
Находища: САЩ, Афганистан, Австралия (Виктория и Куинсланд), Чили, Великобритания (Корнуол), Германия (Саксония), Полша (Силезия) и в региона Туркестан
Наименование: от перс. бизура, пизора, а също феризе = камък на щастието; от френското тюркоаз = турски, пиер тюркоаз = турски камък. Защото през турските пазари тюркоазът от Персия (Иран) навлиза в Европа.
До XIII век името тюркоаз не се е използвало. Плиний Стари употребяваcallais, производно от гръцкото калос литос = красив камък.
Вярвания: Носи успех и щастие. Предпазва от нищета и опасност. Гони лошите сънища. Помага за помиряването на скарани съпрузи. Носи мир в семейството. Спасява от гнева на силните на деня. Засилва у притежателя си честолюбието, постоянството и проницателността. Засилва интуицията.
Универсално благотворен камък. Не е противопоказен за представителите на нито една зодия. Ако се носи на врата, облекчава болните от хепатит.Действа целебно при болести на очите и стомаха.
В Персия (Иран) се вярвало, че ако човек види отражението на нова луна върху късче тюркоаз, ще бъде щастлив и късметлия и злото ще го отминава. Подобно вярване имат и индусите – ако някой види новата луна и незабавно след това погледне тюркоаз, с положителност ще се сдобие с голямо богатство. Индианското племе навахо считало, че хвърлиш ли парченце тюркоаз в реката (докато се молиш на речния бог), благодатният дъжд е неминуем.
Вярването, че тюркоазът пази своя собственик от падане – и по-специално от падане от кон – датира от XIII век. В Персия и Самарканд тюркоазът бил конски амулет. Смятало се, че предпазва от падане и нараняване при лов и езда. Турците окачвали тюркоаз на конете, за да не боледуват. Съгласно други предания, този камък помага и при конекрадство.
В една легенда се разказва, че тюркоазът променя цвета си, ако съпругата изневери на мъжа си. Друг вариант на същата легенда говори, че ако подарите на любим човек тюркоаз и след време тюркоазът промени цвета си, това е знак, че е разлюбен. Романтично предание оповестява, че тюркоазът е възникнал от костите на умрелите от любов.
Все според преданията, тюркоазът притежава и други вълшебни свойства:
- способства за благородство и безкористност, за благоденствие и богатство, за добро здраве и дълголетие; засилва предчувствията и проницателността; осигурява изгодни запознанства; покровителства интуицията, изпълнението на молбите и капризите; помага за леко раждане; носи успех в лова и воинските дела; стимулира добрите спомени; носи победа и сила; залог е за успех, целомъдрие и увереност в собствените сили; засилва любовните чарове; носи сполука във всяко начинание. А наред с всичко това: укротява конете, способства да тичат по-бързо и покровителства издръжливостта им.
Предпазва от бедност, грижи и кошмари, а също и от насилие. Спасява от нещастни случаи, опасности и беди. Предотвратява уроки.
Предпазва от умора и преумора. Гони яростта и гнева.
Спасява от отровни ухапвания на насекоми и влечуги.
Има и друга магическа сила – всеки, който го носи, се ползва с благосклонността на околните и с лекота побеждава враговете.

Таг: Тюркоаз, гердан от тюркоаз, висулка от тюркоаз, гривна от тюркоаз, пръстен от тюркоаз, обици от тюркоаз